club50plus.bg

Имаше едно време едно място огласявано от детска глъч до късно вечер. Когато уличните лампи светнеха по малките тихи улички, от всяка къща се задаваше една притеснена баба, която, къде сърдито, къде с умиление, призоваваше внучетата да се прибират с подканващо „Кое време стана? Кога ще се къпете, ще вечеряте… Утре пак ще закусвате на обед!“. Това важеше за всяко българско село по време на летните ваканции. Освен игрите удоволствие беше и да се помага – да се занесе вода на кокошките, да се наберат домати от градината, да се прибере козата от паша. А вечер се сядаше в двора с баба и дядо и да се слушаха на от странни по-странни истории от тяхното детство, когато дори ток не е имало. Да… хубаво е да имаш такива спомени.