Приликата с действителни лица и събития е случайна

Не усетих боцването, а само шамарите на доктора и студената вода, с която ме обливаше сестрата, за да се съвзема от припадъка, който най-неочаквано ме сполетя. И таз добра! Още не бяхме започнали, а аз вече се предадох на своите страхове и се посрамих пред хората. В мен не бе останала и капка от така нареченото ми мъжко достойнство.
- Такова нещо ми се случва за първи път в дългогодишната ми практика – рече ми Франкенщайн и се ухили, показвайки два реда професионално избелени зъби.
След секунди взех да се поокопитвам и с тревога установих, че лявата ми буза е абсолютно безчувствена.
- Реших да Ви сложа упойката, преди да се свестите – обясни зъболекарят на въпросителната в погледа ми.

Ами тогава да ми беше извадил и проклетия зъб, докато бях в безсъзнание, пък сега и това ще трябва да търпя. Докторска му работа!
- Я сега отворете широко уста, аз само ще проверя дали е хванала упойката. Гледайте нагоре към тавана и леко ми кимнете с глава, ако усетите нещо.
Послушах доктора, отворих широко устата и погледнах нагоре. Чух как клещите изтракаха в ръцете му и преди да осъзная измамата или да успея да изохкам, той вече прилагаше върху мен добре отработена хватка. Сякаш за броени секунди от времето, зъболекарят нагласи болния зъб между щипците на инструмента си и с невероятна ловкост и бързина извади проблемния мъдрец. Болка почти не усетих. Дори нямах време да се съпротивлявам. Само като шурна яркочервена кръв, за малко да обърна очи и отново да изгубя съзнание, ама този път се овладях. Започнах да плюя кръв и да изреждам цветущи ругатни наум, като в същото време бях благодарен, че всичко свърши толкова внезапно.
- Като Ви поотпусне упойката, може да Ви заболи, но ще предпиша силни обезболяващи – обясни зъболекарят и ми подаде кърпичка, за да избърша слюнката, стичаща се от ъгълчетата на устата ми. Въпреки цялото ми старание и воля да не се излагам повече от това, чувствах бузите си изтръпнали и не можех да контролирам обилното си слюноотделяне.
– Може и с ракия да се жабурите, ако смятате, че ще помогне! – продължи да обяснява семейният зъбар, след което последва приятелско смигване, придружено от онази диаментено искряща усмивка, като на холивудска звезда.

Ама голям тарикат се извъди този доктор, признавам! По-късно научих от приятели, че този трик, който приложи върху мен, била негова запазена марка. Уговарял всички свои пациенти да не разгласят тайната му, за да не се страхуват хората, когато им се наложи да го посетят. Бях очарован колко бързо и безболезнено се справи и с моя инатлък! За да изкажа своята най-искрена благодарност, измъкнах тайно едно шише ракия от дълбоките резерви, без жената да ме види, естествено, и го занесох на зъболекаря.
След онзи ден аз завинаги преодолях страха си от зъболекари. Дори и кошмарите ми спряха. Вече спях спокойно, като бебе и дори хъркането на жената не ме притесняваше. На нея й разказах, че съм се държал като истински мъж и дори не съм искал упойка, но тя най-вероятно заподозря лъжата зад думите ми. Но не каза нищо, само се подсмихна ехидно изпод мустак, който, между другото, беше по-гъст и черен от моя. Забранявах й да го бръсне или подстригва, защото точно в този симпатичен мустак се влюбих навремето, ако щете вярвайте! Тези съвременни депилирани жени не приличат на нищо! Не я разбирам аз тази мода и това е!
И казвам ви, ако имате някакъв дентален проблем, отивайте при доктор Зъбомир Душевадев. С памук ще ви извади душичката, че и зъбите!

* * *