В джунглата с големите дървета,
когато шимпанзета сме били.
С банани сме си чесали шкембето,
размазани от кеф, че ни сърби.

Една маймуна стара между нас,
навярно генетично много мъдра,
висяла на опашката си час,
та сивите си клетки да размърда.
- Измислих! – ревна. – Аз ще съм човек!
Ще се изправя и ще ходя горда.
Ще вляза в НАТО и ОПЕК,
ведно с маймунската си орда.
Напълнихме с банани гуши,
омръзна ни маймунското мезе.
Защо да не опитаме и суши,
ЕС веднага ще ни го даде?
Пеша по клоните си ходим,
не може ли и ние с Кадилак,
та джунглата си да обходим?
Пеша да ходи тъпия макак.
До вчера маймуняци бяхме,
от днеска ще сме група хора!
За еволюцията се разбрахме,
след онзи изстрел от Аврора?

Още публикации в конкурса

Коментари  

 

+1 #4 femina sapiens 2012-04-02 10:28

Homo erektus

Цитиране | Докладвай на администратор

 

 

+1 #3 melodia 2012-04-01 23:04

Както винаги- свежо чувство за хумор!

Цитиране | Докладвай на администратор

 

 

+4 #2 Сашка Пейчева 2012-03-24 20:59

Извинете ,че изпуснах две важни думи в коментара си!Моля четете последното изречение:"Харесва ми този закачлив и хумористичен начин,който описва еволюцията!"

Цитиране | Докладвай на администратор

 

 

+4 #1 Сашка Пейчева 2012-03-24 20:48

Отдавна стихотворение не ме е разсмивало! Толкова свежо и забавно! Браво! Харесва ми този закачлив и хумористичен стил за еволюцията !

Цитиране | Докладвай на администратор

 

Обнови списъка с коментари
RSS на коментарите по тази тема

Добави коментар

Ако пишете на кирилица, по-лесно ще ви четат.

Име (задължително)

Обнови

Изпрати

Отмени

JComments