Честит рожден ден, Гоги !

Вчера минах покрай същата детска площадка и за моя голяма изненада, до люлката стояха, прегърнати, едно малко жълто Пате и неговото приятелче, бялото Козленце, или Ярето. Вятърът духаше силно и Патето го надвика :
- Яре, Яре, хайде да тръгваме!
- Къде ще ходим – пита Козленцето.
- Отиваме на рожден ден на Котката.

(Те тръгват да търсят Котката и се случват много необикновени неща, за да стигнат накрая на едно хубаво място на най-хубавия рожден ден...)

Но да караме ред по ред...Още с първите си крачки, Патето и Козленцето спират като заковани. Причина за това е песента на Щуреца, който се е обърнал надолу с главата, за да пие нектар от цветната пъпка. Нашите герои се заслушват в мелодията на щурчовата цигулка и си казват, че това е добър знак за тяхното пътешествие.

Върху комина, на високата сграда, са кацнали две бели птици
и с дългите си човки показват пътя към търсения адрес.

Къщата на Котката се оказва по-близо, отколкото очакват.
Патето и Ярето поглеждат през входната врата и виждат, че Кучето е вече там.

Котката милва кучето. То мига гальовно и пита Патето и Ярето, какво ги води при тях. Те казват, че идват на рожден ден. Котката измърква и казва кратко:
- Вървете при Жар птицата, мър-мър-мър! Тя живее в клоните на Световното дърво и пази Златната ябълка.
- А тя има ли празник? – пита Патето.
- Вървете, вървете - махат им с лапички Кучето и Котето.

Патето и Ярето преминават реката и пристигат до вековното дърво. Жар птицата ги посреща със светещи като огън пера:

- Добре сте дошли, милички! Реката ми разказа за вас.
Хайде, качвайте се на опашката ми!
- Ама, Жар Птицо, рожден ден ще празнуваме ли?
- Милички мои, аз празнувам един път на хиляда години.
- Но ще прилетим до Делфинариума. Чух, че делфините празнуват...
Патето и Ярето се настаняват удобно върху крилата и опашката на Жар птица, вързват коланите и докато преброят до 10 и обратно, пристигат в Делфинариума. Жар Птицата им казва на сбогуване, че Делфините са най - умните животински същества. Те били разбирали човешкия език, спасявали са много хора в океана и помагали на болни дечица...

Когато влизат в Делфинариума, Патето и Ярето с удивление виждат, че навсякъде има шарени балони, а два делфина се изправят над водата, скачат през огнени обръчи, понасят на гърбовете си треньорката, красива като принцеса ...
Патето и Ярето се ръкуват любезно с делфините и ги питат за рождения ден.
- О, не! - казват делфините. Ние днес празнуваме раждането на малкото делфинче. Казва се Умчо. Той ще има първи рожден ден чак догодина. Хайде, елате да се веселим за здравето на делфинчето Умчо...
Делфинчето се показва над водата, подържано от муцунките на старите делфини. Те го подхвърлят като топка и пак го уловят. А то лети нагоре като истински жонгльор и акробат...

Патето и Ярето са леко объркани и се чудят какво да правят...
В този момент пред тях подскача една рунтава дълга опашка.

Катеричката прави снимка за спомен с делфините и им шушне нещо..."шу-шу- му-шу". Научила е тайната от речното камъче. А тя е, че Жабата в Накенхайм, Германия има рожден ден... Умните Делфини съобразяват как да помогнат на новите си приятелчета. Обръщат се към своя стар приятел, Пегас, и го помолват да отведе Патето и Ярето на рожденния ден...

Пегас не само лети в небето, но и говори в рими на Патето и Ярето. Когато се издигат до облаците, Летящият кон вдига предното копито към ухото си, прави телефонна слушалка и ехото му отговоря:
- Ало, алооо! Хайде да играем на телефон и извиква към вятъра:
- Слон !
Ярето чува:
- Кон...
Патето пък вика:
- Бон-бон ?
Тримата се смеят и се забавляват.
Пегас започва пак играта на рими и казва думата:
- Внуче.
Патето и Ярето едновременно отговорят:
- Куче, Куче!... Да бягаме!
Патето и Ярето хукват, едва успяват да благодарят на Пегас и уплашено скачат на земята. На 5 метра от тях е ококорила очи Жабата.

Жабата едва се вижда от тинята и леко трепери. Тя е зелена, голяма, измръзнала...но позната.
На моста, зад храста, поглежда любопитно Гоги с едно око... Той е нащрек. Някой заплашва зелената жаба... Може би ще я защити.

Жабата изкваква уплашено:
- Квак, квак, защо идвате при мен?
- Идваме на рожден ден ! На рожден ден ! - отговарят Патето и Ярето.
- Как така?
- Ей така! - Викат малко ядосано Ярето и Патето.

Жабата изкваква с извинение.
- Квак...Съжалявам, не е вярно!
- Как така ? Вярно е. Вярно е. Ти лъжеш. Къде е тортата? Ще ти се разсърдим ! – бързо и задъхано говорят Патето и Ярето.
- Не лъжа, аз никога не лъжа и без друго съм останала сама в тази тиня... Горко ми. И жабата започва горчиво да кряка и става още по-зелена:
- Кряк, квак, не лъжа...
От небето заваляват снежинки като зездички.

Гоги се спуска да успокои жабата :
- Жабата не лъже. Аз имам рожден ден. Хайде, тръгвайте да ходим у нас.Тортата е готова , направи я мойта мила майка. Ще се черпим... Но ще вземем и жабата. Пате, ти ще я носиш, за да се стопли в жълтата ти перушина...
Всички поздравяват рожденика Георги и тръгват за купона. Дошли са и светулките с фенерчета, за да огряват пътя им до къщата на Гоги.

Всички радостно викат:
- Да живее Гогито ! Да живее Гогито ! Ура за рожденика! Ураааа! Той ще ни почерпи, ще има купон, торта, подаръци. После ние всяка вечер ще му разказваме по една приказка като подарък. После и той ще ни разказва приказки. И ние ще му разказваме, и той ще ни разказва и така чак до другия рожден дeн...

- Съгласен съм – казва Мечо, който върви зад балоните и си хапва от бонбоните за рожденика.

Приказката написа за подарък на сладкото си внуче Георги Койнов (Гоги) по случай петия му рожден ден, с пожелание да знае българското четмо и писмо.