Хайде на кушиите - конски Великден е

Прастара легенда разказва, че на този ден /23 март т.г./ Свети Тудор обличал кожуха си, яхвал коня си и отивал при Бога, за да измоли лято. Смята се, че това е стар празник на прабългарите, известни като добри ездачи и коняри. смехотворни за нас днес, но всичките жизнеутвърждаващи.

Обреди и ритуали

Тудорица /Тодоровден винаги е в съботен ден/ се прави Тудоровска Задушница. На гробищата се раздава специално омесен хляб за случая, наречен кръстачка, раздава се черен боб, круши, коливо – варено жито приготвено с мед и стафиди и др. затова от ранни зори се сваряват гозби с леща и боб. Празникът е винаги по време на Великденския пост. Конните кушии се устройват в чест на Свети Тодор - един от тримата най-почитани от българите светци-конници. Поверието разказва, че на този ден Св. Тодор съблича своите девет кожуха, яхва бял кон и отива при Господ да измоли лято. Когато пристигне, Св. Тодор слиза от коня и забожда маждрака (копието) до него. А самият светец влиза при Господ, за да го моли да прати лято на земята. И понеже Господ уважава светеца, още докато той изрича молбата си, отвън, на мястото където е забоден маждракът, започва да се издига пара и стопля земята. В православния календар има шестима канонизирани светци, носещи името Тодор, което означава Божи дар. Двама от тях се воини-великомъченици - св. Тодор Тирон и св. Тодор Стратилат, в чиито жития има общи моменти. Те са били римски войници, канонизирани заради мъченическа смърт в името на Христовата вяра. Култът към тези двама воини-светии е разпространен в българските земи и е намерил отражение в някои паметници на нашата художествена култура.