Един ден в годината или всеки ден

Историята на 8 март е много дълга и изстрадана борба на жените за права и равнопоставеност в обществото. И до днес този празник е натоварен с много социални послания за сериозните проблеми на жените от цял свят.

Знаем, всичко е започнало в далечната 1857 г., когато на 8 март в Ню Йорк работнички от текстилни и шивашки фабрики излизат на стачка срещу ниското заплащане и лошите условия на труд. И така години наред на 8 март се провеждат безброй протести на работнички. Като най-мащабен и запомнящ се протест е този през 1908 г., когато по улиците на Ню Йорк излизат над 20 хиляди жени с искания за право на гласуване и по-добри условия на труд.

За първи път „Международен Ден на Жената" се отбелязва на 28 февруари 1909 г.

от Американска социалистическа партия, а на следващата година се провежда Първа международна конференция на жените в Копенхаген и се взема решение ежегодно да се чества „Ден на жената".

Много може да се пише и говори за Международния ден на жената и за неговото влияние върху културния и социален живот в много страни по света.

Този празник през годините има променлива популярност. А след промените в режима на управление, той често се отрича, пропуска се политическият му смисъл и все по-често се празнува като повод мъжете да изразят симпатия, нежни чувства или любов към жените около тях с цветя и подаръци.

Сега жената е на съвсем друг пиедестал.

За Жената Майка искам да напиша, защото няма нищо по ценно от майката. Дори и за престъпника.

Поклон пред всички майки! Поклон и пред моята мила майчица, която отдавна не е с мен..., но знам, че макар и отгоре, тя е тази, която продължава да ми дава сили и да ме напътства как да преповтарям безграничната й любов спрямо мен – към моите деца и внуци.

Да си жена е дар от Бога! Да си майка е Божествено!

Струва си да го има този ден! Особено, ако някое от децата ти напише:

За безсънните нощи,
за посребрелите вече коси
за всичко, което си ти
благодарим ти, мамо!

Много наши автори – знайни и незнайни са упражнявали и упражняват перото си върху тази благодатна тема „Жена – Майка". Елисавета Багряна, Станка Пенчева, Блага Димитрова и още, и още, и още...

Сам Ботев е казал:
Освен тебе, мале, никого нямам
Ти си за мене любов и вяра!

Да бъдеш жена – това е болка.
Когато ставаш девойка, боли.
Когато ставаш любима, боли.
Когато ставаш майка, боли.
Но най-непоносима на земята
е болката да си жена, не познала
всички тия болки до една!

Как тревожно е да си ЖЕНА!!!
Отговорно е да си ЖЕНА!!!
Саможертва е да си ЖЕНА!!!
Горда съм, че съм родена ЖЕНА!!!

Но и болката, и мъката и трудностите си заслужават, когато е осъзната висшата потребност за продължаването на живота...

И в този груб заобикалящ я свят – тя винаги е като цвете.

Даряваща любов и нежност. Не чакаща отплата. Единствена награда е

ОБИЧАМЕ ТЕ МАМО!