От бедняшките квартали на Аржентина и Уругвай до балните зали на Европа

Всъщност тангото не е единствено танц. Танго (с ударение на "о") е жанр в изкуството. Има музика танго, поезия танго и танц танго.

Любопитен факт е, че първите танцьори на танго били мъже, а най-характерният инструмент за изпълнението му и до днес е бандонеонът. И, макар че някои може да твърдят, че има само едно танго, в действителност, има няколко форми на тангото и дори няколко стила в аржентинското танго. Има и различни аржентински танго ритми, които изискват промени в тялото, във връзката и движението.

В началото на деветнадесети век танците били позиционирани и изпълнявани по начин, който изисква партньорите да бъдат един срещу друг, но на известно разстояние.Тези танци били наричани 'контраданца'. Контактът между двамата се е ограничавал до докосване на ръцете и то само в определени моменти от танца.
Съществували и т.нар. 'кръгови танци', при които, както подсказва наименованието им, движението ставало в кръг.

Видове танго

Виенският валс и кадрилата са тези, които изместват контраданца от балните зали. Виенският валс е първият танц, който позволявал по-близка позиция на партньорите, а полката става вторият танц в Европа, използващ 'скандалния нов способ'.
Тангото изцяло използва този революционен способ. Различните видове танго обаче имат и разлика в начина на водене на танца, както и в отделната функция на двамата партньори.

Танцьорите, занимаващи се професионално с танго са запознати с международното (състезателно) танго си представят тангото, създадено в Англия или стилизираната версия — американското бално танго. Аржентинските танцьори изпълняват различните видове аржентинско танго, като апиладо, танго нуево, танго салон, милонга, танго-валс, кандомбе.
Родината на този чувствен танц, Аржентина, му е дала неограничени възможности на импровизацията. Ако американското или международното танго са с ясно определена учебна програма и танцьорите научават конкретни стъпки и вариации за състезанията, то аржентинско танго представлява социалeн импровизаторски танц, в който водещият, кавалерът, е отговорен да знае и визуализира всяка стъпка, която подава на дамата, която го следва, като запазва баланса си и непрекъснато поддържа контакт и "слуша" за реакцията на дамата.

Ролята на кавалера е не просто водеща, той освен че направлява дамата си, я предпазва и един вид - обгрижва на дансинга. Дамата, отсвоя страна, трябва да следи движенията на партньора си, да ги следва и да съобразява пространството, което му оставя. В цялата тази привидна схематична основното е синхронът между двамата, както и емоционалната спойка. Всеки, който е наблюдавал танго знае, че партньорите, които имат добра хармония помежду си, успяват да предадат чувството и да въздействат по един необикновен начин на околните.

11 декември е световният ден на тангото.