Страстта и страхът зад навика могат да се превърнат в радостна свободна воля

Зависимостите са феномен, който прилепва душите ни към калта на малката ни ограниченост, лишава ни от свободния полет на духа ни. Зависимостта всъщност представлява автоматично процесиран навик. Зад навика стои страст. А зад страстта – страх!

Страх от липсата на обич и сигурност. Липса, която пробваме да запълним чрез зависимостите си. Те обаче водят до още по-голяма липса, несигурност и празнота. Тогава в още по-голяма степен се прикрепваме към тях, разширяваме ги, задълбочаваме ги, разнообразяваме ги. Вярвайки в гласовете на сирените на страстта, сами потапяме душите си в мрака на изчерпеността и посредствеността.

Орлин Баев

Психолог-психотерапевт, специализиран в когнитивно поведенческа терапия, хипноза и хипнотерапия, невро-лингвистично програмира-не, позитивна психодинамична терапия и др. Академичните му интереси и изследвания са в областта на: когнитивна наука на религията, психология на религията, геронтопсихология, психология на заекването, трансперсонална психология и др.
За себе си казва:
Обичам онази фина, но най-важна страна на живота, която може да бъде доближена от логиката на интелекта, но преживяна единствено от разума на сърцето!Обичам човешкото в Човека, полета на интуицията към творческото вдъхновение.
Обичам природата: външната, но и вътрешната, която не спирам да изследвам в себе си и в другите!
Ако се интересувате от психология или имате конкретен проблем, прочетете и публикациите на Орлин Баев в неговите блогове http://orlin.bravehost.com http://orlinbaev.blogspot.com.

А можем да кипим от сила, вдъхновение и приказност. Можем да преживяваме всеки дъх и движение като блажен дар от великото училище на живота. Защото имаме ограничена сила и, губейки я в преследването на илюзиите на навиците си, ни се налага да се задоволим единствено с тинята от кочининката на вманячеността (обсесивността) си.

Натрупаме ли силата, тя подобно на налягане във висока сграда, ни издига до горните нива на познанието ни, до творческото вдъхновение и до онази прелестна магия на живота, която дава смисъл и екстазен живец в душите ни.

Когато сме над 50 години,

силата ни вече е ограничена. Ако в двадесетте и тридесетте сме можели да се отдаваме понякога на привичките си, то над петдесет диктатът на зависимостта директно ни лишава от заряда на щастието.

Зависимостта се диктува от процеса на възнаграждение в лимбичната система (тя отговаря за емоциите, настроенията и паметта) на мозъка, в зоната, пораждаща примитивните емоции – такива като страх и агресия, страст, удоволствие, сексуално привличане и нагон, хранителните щения и т.н. В еоните на развитие на човешкото тяло, еволюцията е имала нужда от надежден механизъм, който да осигури продължаването на съществуването на вида ни.

Човек има вродени импулси, които го тласкат към удоволствието от храната, секс, към власт в социалните процеси, карат го да се стреми към удоволствието и да бяга от болката. Химическите вещества на наркотиците, сексуалната зависимост, хазартната, хранителните зависимости, както и пристрастеността към вредните навици, засягат именно този най-интимен психичен и неврален механизъм.

Приемането на дозата стимулант се идентифицира от мозъка на човека като действие, водещо до по-пълно задоволяване – с две думи, засегнат е ключовият стремеж за получаване на удоволствие. Засегнат е в самата му биохимична основа, директно. Действието на дрогите е аналогично на това на хранителното или сексуално пристрастяване, получаването на удоволствие по различни начини, които мозъкът ни регистрира като позитивни за продължаването на рода.

И точно тук древният механизъм на мозъчните структури, предназначен да предпази и увековечи рода,

изиграва лоша шега на човека,

дръзнал да посегне към дрогата/алкохола/хазарта/компулсивната мастурбация и т.н. Човек започва да приема дрога (за удобство ще споменавам само дрогата, но мозъчният механизъм е идентичен при която и да е зависимост) съзнателно или по подражание, често поради невежество, а нерядко поради определени особености на възпитанието в ранните си години.

Но, каквато и да е причината, ако продължи, в него на биохимично, хормонално, медиаторно и психично ниво протичат процеси, които водят до жестока химическа и емоционално–когнитивна зависимост. Когато приеме дозата, в мозъка на човека се покачва драстично трансмитерът допамин. Това се преживява подобно на сексуален оргазъм, който е по-продължителен и по-мощен. Отделят се ендорфини и енкефалини, носещи радост и еуфория. Но това не трае дълго. Скоро се отделят други вещества, които спират отделянето на допамин, както и цикъла на удоволственото възнаграждение.

На емоционално когнитивно (познавателно) ниво този процес се преживява като депресия, потиснато настроение, отчаяние, липса на енергия, безсъние и т.н. При продължителната употреба на веществото или извършване на действието, което предизвиква този процес, спирането на стимуланта води до абстиненция – физическа и психическа.

Едновременно с отделянето на динорфин (опиоиден пептид, подобен на ендорфините, има обезболяващо действие), се задейства отделянето на друг транслиращ фактор – Delta FosB, който причинява болезнена „жажда", непреодолим стремеж към веществото или действието, предизвикало оргазмените (като такива те се идентифицират от лимбичната система) преживявания. Това обсебващо желание продължава седмици и месеци, дълго след като действието на динорфина е затихнало. С времето количеството на дрогата трябва да се увеличава, поради увеличаването на толерантността на организма към нея. Това е порочен кръг, който може да бъде прекъснат само с много смелост, решителност от страна на зависимия и с помощта на опитен и отдаден на работата си терапевт.

Хората, попаднали в този порочен кръг, противно на разпространеното мнение,

не са слабоволеви или глупави

Не – просто действието на гореописания психо-биологичен процес е толкова мощно, че всеки, позволил си да развие зависимост, неизбежно преживява силни когнитивни и афективни (на настроението) промени, въздействащи и на социалното му поведение. Жаждата за дрога на емоционално ниво, причинена от телесната биохимия, е толкова силна, че зависимият е готов на всичко, за да си набави поредната доза – дрога, алкохол, цигара, шоколад.

Страстта, обсебващата жажда стоят зад редица от нашите поведения. Например зад навиците ни. Освен автоматизирано действие на неврално ниво, навикът е дълбоко наситен с емоция. Разбира се, има навици всякакви. Има безобидни и полезни навици. Шофираме колите си по навик, автоматизирано и без мислене – бързо и точно. Автоматично реагираме по социално приемлив начин. По навик обаче запалваме и цигара. Или пийваме чашка алкохол или кафе.

Навикът е в основата на всяка зависимост – хранителна, сексуална, наркотична, алкохолна, поведенческа. Нека разгледаме поведението на зависимост от феноменологична – като поредица от действия, вместо от неврологична гледна точка. Тоест, нека видим какви са когнитивните динамики в компулсивната ни зависимост от вещество или поведение.

И по-важното от етиологията на зависимостта, нека помислим върху това

как да се справим с нея!

Как да използваме горивото на страстта, така че да се превърне в спокойствието на щастието ни. Как да превърнем робството на страстта във волността на свободната ни радостна воля.

Ето ориентири в трансформирането/сублимацията на страстта:
Ключови стъпки:

1.) Различѝ
Създай двойнствено несъответствие между негативите на обсебеността си и силата на свободата си – възнамери силата на свободата!

2.) Извлечѝ
Обикни и извлечи силата от страстта си!

3.) Продължѝ
„Плувай" вещо и меко с неудоволетвореността!

4.) Бъдѝ
Стани промяната – аз съм!

Четирите стъпки са разделени само условно. Нужно е чрез практикуването им да бъдат почувствани, преживени и слети в единен процес. (По-подробно те ще бъдат описани в следващата публикация)

Изразено през термините на българския мъдрец Беинса Дуно, горният път по себеобуздаване би бил преминаване през стъпките на Любовта и Мъдростта, водещи до свободата на Истината!

Изразен през терминологията на будизма, пътят на овладяване на страстта преминава през осъзнаване на четирите благородни истини: първата истина на Буда гласи, че всичко на света и в живота е страдание.
Втората истина е, че причината за страданието е желанието (страстта).
Третата будистка истина е, че като сублимираме желанието, премахваме и причината за страданието.
А в четвъртата истина Буда начертава пътека от осем стъпки, вървейки по която можем да трансформираме страстта, а оттам и да неутрализираме страданието.
Тези осем стъпки са правилни възгледи, правилна решимост, правилна реч, правилно поведение, правилен живот, правилни усилия, правилна памет и правилна съсредоточеност.

Горните редове представляват ключ, „червена нишка" при работата със зависимости. Те са ядро, сърцевина на самостоятелната ни работа по преодоляване на зависимост или на водената психотерапия при зависимости.
Има чудесни спомагателни когнитивно поведенчески и психодинамични методи за работа със зависимостите, които обаче ще бъдат обект на размисъл в друга моя статия.