Конкретизирана практика по трансформиране на зависимости

Основният фокус на разумния човек над петдесет години и до края на жизнения му цикъл, е в сливане с духовната му същност. Сливане в динамиката на ежедневния живот, който предлага най-добри възможности за усвояване на уроците, които сме дошли да учим през смешно краткия цикъл, наречен живот. Уроци, които целят ресвързването ни с един по-обемен и цялостен Живот. Погледнат от позицията на този цялостен Живот, животът на малките ни личности представлява просто един... сън.

В живота ни има естествени цикли и възрастови приоритети. Над петдесет смъртта е вече близо – наистина близо. Някакви си 30-на години ни делят от нея. А ние знаем колко бързо минават годините. Момчето и момичето в нас са там, искат да лудуват и танцуват, но телата ни се променят...

Орлин Баев

Психолог-психотерапевт, специализиран в когнитивно поведенческа терапия, хипноза и хипнотерапия, невро-лингвистично програмира-не, позитивна психодинамична терапия и др. Академичните му интереси и изследвания са в областта на: когнитивна наука на религията, психология на религията, геронтопсихология, психология на заекването, трансперсонална психология и др.
За себе си казва:
Обичам онази фина, но най-важна страна на живота, която може да бъде доближена от логиката на интелекта, но преживяна единствено от разума на сърцето!Обичам човешкото в Човека, полета на интуицията към творческото вдъхновение.
Обичам природата: външната, но и вътрешната, която не спирам да изследвам в себе си и в другите!
Ако се интересувате от психология или имате конкретен проблем, прочетете и публикациите на Орлин Баев в неговите блогове http://orlin.bravehost.com http://orlinbaev.blogspot.com.

Една зряла ментална настройка над 50 години включва и здрава връзка със смъртта. Смъртта, виждана не като ужасен край, липса и несигурност, а като обикновена, но светла врата към по-велик, целокупен живот.

По същество събудените страхове при преодоляване на зависимостите ни са идентични със страховете от т.н. смърт. Страх от липса на сигурност, любов, от загуба и анихилация.

За несъзнаваното в нас няма разлика дали се изправя пред входа на естествената смърт или пред страха от преодоляването на вкопчването си в даден силен навик. Преживява ги като загуба на живота... Да, подсъзнанието поддържа илюзорни вярвания, в нашето сравнение отношението му към смъртта и лишаването му от зависимото поведение, са идентични!

На изток мъдрите твърдят, че най-силната медитация е тази върху смъртта. Преодоляването на зависимостите ни поставя несъзнаваното ни в директен досег със... смъртта. Смъртта на навика, приеман от подсъзнанието като смърт на живота...

Накратко, над 50 години, справянето с обсебващите ни и изсмукващи силите привички ни осигурява светлина и радост, мъдрост и жизнеутвърждаващ оптимизъм, които превръщат дните ни в приказни, даряват ни с цялостна визия за себе си, хармония и... Вечност!

В статията си „Вредните навици са победими" предложих път за справяне със зависимостите на едно по-теоретично и абстрактно ниво. В този текст ще разгледам процеса в практичен план.

Ключови стъпки:

1.) Различѝ
Създай двойнствено несъответствие между негативите на обсебеността си и силата на свободата си – възнамерѝ силата на свободата!
Виж ясно всички негативи на зависимото си състояние, на пристрастеността или негативния си навик. Виж се отстранено и безпристрастно, от позицията на страничен наблюдател. Осъзнай блатото на слабостта, раздразнителната тревожна депресивност и обсебеност, в което те държи страстта ти. Осъзнай ясно цялото блокиране на творческия ти потенциал, на онази виделина на щастието, която само зърваш понякога и отново губиш, търсейки радост в експлозиите на зависимото си поведение.

А сега виж смело и с разтворено сърце желаното от теб състояние на весела, свободна и пълна с възможности личност – себе си. Усети щастието си! То е твое рождено право – заслужаваш го!
Преживей с цялото си същество несъответствието между двете състояния.
Възжелай свободата си от цялото си сърце, с цялата си воля, ум и тяло!

Вече си осъзнал, че следването на навик на зависимостта ти те води към мъка и безсилие и си възнамерил радостната си свобода.
Сега по-конкретно: запитай се, какви са автоматичните мисли и стоящите зад тях убеждения, които поддържат зависимостта ми?
Какво подсъзнанието ми вярва, че получава при пушенето, зависимостта от дрога, компулсивната мастурбация и порнохолизъм, пиенето на алкохол, хазарта и т.н.?

Ето някои примерни убеждения при зависимостите и реструктурирането им:
– Цигарите ме успокояват!
– Алкохолът ме прави мъжествен и силен!
– Цигарите запълват скуката в свободното ми време!
– Цигарите ме правят по-адекватен в компания!
– Алкохолът ме зарежда с енергия!
– Пиенето е част от това да си нормален мъж!
– Хероинът ме прави щастлив и спокоен – няма начин да е нещо лошо!
– Дозата дрога е пътят към щастието ми!
– Порното и мастурбацията е нещо нормално – ето и докторите казват така!
– Този път като заложа парите по този начин или дръпна ръчката на машинката ето така, ще спечеля, знам го!
– Като се натъпча хубавичко, ставам толкова спокойна и самоуверена, сякаш съм пълна с едно чувство за достатъчност, значимост и обич отвътре!

Всъщност в такива автоматични мисли и вярвания за зависимото ни поведение се крият сривове в логиката: скачане към заключения без никакво основание за тях; стадно мислене, определяно от сугестиите на тълпите, рекламите и т.н.; свръхобобщаване, тоест прехвърляне на приятните чувства от нормалната употреба примерно на алкохол върху прекомерната такава; пожелателно мислене – решаваме, че веществото или зависимото поведение са приятни и полезни, тъй като ни се иска да са такива. Истината обаче е друга: зависимостите приличат на пиене на вода от кактус – колкото повече се приближаваме до него, за да изпием малко влага, толкова повече бодлите се забиват в нас и изтича кръвта ни.
Свободната воля става все по-слаба и стеснена, а заедно с нея и способността за преживяване на радост, обич и красота.
Възнамерѝ свободата си, човеко!

2.) Извлечѝ
Обикни и извлечи силата от страстта си!
Интуитивната ни реакция при опитите за справяне със страстта в зависимостта ни, е борбата. Тя обикновено е силно наситена с вина и отричане, но колкото повече отричаме чувствата и поведението си и се самобичуваме, толкова повече се нагнетява страстта. Това автоматично ни прави нещастни.
Не след дълго изтласканата страст, водена от нагона ни към удоволствието експлодира и помита рационалния ни ум и непреодолимо ни тласка следващата доза. Няма значение какво – цигари, алкохол, сексуална обсебеност, дрога – принципът на когнитивната динамика зад всяка зависимост е същият!
За да се избегне този автоматичен механизъм е нужно, вместо да се борим или бягаме от страстта, да приемем трети, различен подход. Да обикнем силата в страстта си, както и да си простим.
Обикни силата на щастието в страстта си! Защото робувайки на зависимостта си, дълбоката, но ирационална цел на несъзнаваното ти е да ти осигури щастие.

Това е важна стъпка, стъпката-ядро в процеса на сублимиране на зависимостите.
Да приемеш и обикнеш страха, който стои в основата на страстта, означава с тялото си да се отпуснеш в телесното напрежение, причинено от него, да релаксираш и го разтвориш чисто физиологично. Ментално това означава да отпуснеш ума си в страха неопределящо, отвъд категоризациите добро или лошо, в спокойния широк разум на съзерцанието. Съзерцание, което е най-близкото до теб преживяване, процес на естествено познание отвъд рамките и обуславянията на добро/лошо – простичко и блажено присъствие в страха и напрежението, което го засмуква и разтваря в себе си.

Не е нужно да бъдеш велик йогин, да седиш в лотос на върха на Хималаите... Това е най-естественото състояние, най-близо до Теб самия, до Аза ти! Това състояние се учи. Пътищата за научаването му са не един, като всички те включват известен начин на живот, подготовка на тялото и ума.
Но процесът на допир със Себе си е по-простичък и обикновен, отколкото е представян екзалтирано и метафорично в различните световни системи за психодуховно развитие.

Да приемеш страха и абстинентното напрежение на сърдечно ниво означава, отпуснал се телесно в него и прегърнал го от позицията на широкия си медитативен разум, да осъзнаеш как разтварянето му във вътрешната ти необятност се слива с Любовта, която естествено се ражда от нея!

3.) Продължѝ
„Плувай" вещо и меко с неудоволетвореността.
Повярвай си! Ти можеш всичко! Доколкото си вярваш, дотолкова и ще реализираш целта си.
Когато тръгнеш по пътеката на преодоляване на зависимостта си, най-вероятно ще се сблъскаш със стената на неудовлетворението и стоящата зад нея тревожност. Сякаш изкачваш вътрешната планина на абстиненцията си – физиологична или психическа. Нужно е да издържиш тази абстиненция. Как? Обикни я! Обикни я като част от пътечката, водеща те сигурно към радостта на свободата ти.

Трудността е нужен етап при изплуването на щастието от блатото на обсебеността ти. Просто издръж с любов и смирение, фокусиран в целта си.
Продължавай да издържаш на изкушението: със смирение и търпелива обич към скритата в него сила на щастието ти.
Умът автоматично е насочван от изкушението. Меко и нежно постоянно отклонявай фокуса на ума си към своята цел.

4.) Бъдѝ
Стани промяната – аз съм!
Вече си се научил пребиваваш в състояние свободно от зависимостта ти за по-дълго време. Цялото ти тяло, самите ти клетки са благодарни за това. На душата ти е по-леко, спокоен и силен си. Чувстваш, че можеш всичко, което пожелаеш, планираш правилно и целеустремено работиш за постигането му. Вярваш си. Общуването ти е станало леко, спонтанно и жизнерадостно. Наслаждаваш се далеч повече на живота си, на всеки разговор, стъпка и глътка въздух. Миговете щастие, които преди си преживявал през зависимостта си, сега проникват целия ти живот, всеки миг от ежедневието ти.

Това новоустановено състояние обаче крие опасности – докато не бъде укрепено, затвърдено и да привикнеш към него като към естествено. Силата и повишената психична енергия на щастието са ти е доста... непривични. Новостта на свободата от страстната ти обсебеност може да внесе известен дисонанс и нещо дълбок в теб да пожелае да се върне обратно. Фокусът на психичната ти сила има тенденцията да се стреми отново да протече през старите „канали".

Затова е нужно време, през което спокойно, пълносъзнателно и решително да минаваш през четирите стъпала на трансформацията на навика. Тогава старите неврални пътечки бавно, но сигурно губят утвърдеността си, навикът остава назад.

Третата и четвърта стъпки в процеса на преодоляване на зависимостите представляват затвърждаване на първите две стъпки, интернализирането им (превръщането им от нещо външно в част от вътрешната ти същност) до цялостно отношение на ума към страстта. Към страха от липса на обич и сигурност, преживяван като болезнена емоционална празнота – страх, който стои в основата на страстта. Медитативно отношение на любящо разтворено приемане.

Когато силата ти, дотогава заробена от обсебилите те пороци, се освободи, заживяваш живота си на една различна плоскост, по-високо ниво от щастие и светла мъдрост от играта на големия целокупен Живот!