Картини, събрали енергията на две поколения

Имах прекрасно детство. Единственото, което може би го помрачаваше, беше, че си нямах баба и дядо. Нито в града, нито на село. Бяха си отишли доста преди родителите ми да се съберат. И вероятно още тогава съм си мечтаела за къща с двор на село.

От няколко години мечтата ми е факт и като дойде време за обзавеждане на къщата, никакъв друг стил не ме интересуваше, освен рустик. Като споделих с новите си съседки какви са ми намеренията за обзавеждане, те започнаха да ми носят забравени, ненужни и излишни, според тях, неща.

Така се сдобих с парче шарена черга и дебел вълнен плат, който по нашия край мъжете са увивали на краката си вместо чорапи и се казват навои или навуща. Та точно тези неща ми послужиха за основа за изработване на 4 стенни пана.

Имах остатъци от различни вълнени прежди, огледах ги и според наличните количества определих и моделите на паната. За белите, от навоите, нарисувах на гърба флорални мотиви, определих цветовете, нарязах преждата на ресни с дължина 2,5 см, събрах ги в снопче по десетина и ги завързах по средата със същия цвят конец. Получиха се пискюлчета, които с помощта на кука прикачих за лицевата страна на паното, като промушвах конеца, с който бяха завързани ресните – първо единия край, после през две нишки от основата и другия край – и завързвах на гърба.

По такъв начин изпълних нарисуваните мотиви. Като приключих, с ножица подстригах релефните фигури, за да ги изравня и да имитирам тъкане на китеник. Хоризонталните краища на плата подгънах, нанизах дървени пръчки, а отвесните украсих с непредена вълна.

За паната от старата черга използвах мъниста, пайети, и разноцветна прежда за бродериите. Исках да запазя шарките и да допълня колорита им с моята идея. Реших, че стилизирани цветя ще са подходящи – рози, божури, лалета, зюмбюли и кокичета.Тъй като чергата беше доста дебела, наложи се да бродирам с голяма игла и вълнени конци. А пайетите и мънистата пришивах с рибарска корда, 0,20 мм дебелина. Мотивите рисувах направо върху чергата с люспа изсушен сапун, защото тъканта беше груба и кредата се изтриваше.

Първо избродирах отделните фигури, изгладих, после подсилих контурите на бродерията с мъниста. Подгънах краищата, нанизах пръчици и приших лентички за окачване. Едното пано го нарекох „Пролет", а другото „Лято".

Мисля, че се получи и добре съчетах енергията на жените, които са ги тъкали преди поне 60-70 г., с моята енергия. Като ги окачих на стените, поканих съседките на „изложба". Покрай другите хвалби, най-ценната беше, когато жената, която ми подари навоите, каза, че не ѝ е минавало през ум, че навоите, дето ги е тъкала баба ѝ, могат да станат на картина