Кому е нужно? Колко? Докъде?

Отива си с края на май и лудата истерия, наречена абитуриентски балове. Както всяка година, тя се завихри месеци преди това и с наближаването на кулминацията нарасна лавинообразно - пропорционално на суетата и последните приготовления, за да избуи в десетте дни преди края на месеца в пронизителни клаксони, шум, цветове и висящи от лъскави автомобили абитуриенти във всички багри на дъгата. Дано Бог да ги опази в тези дни, че те самите надали се замислят, стискахме палци по родителски загрижени .

Дали ще се явиш на бала с трактор, мерцедес S класа, каруца, автобус или камион, е въпрос на личен избор, предпочитание и вкус към шантавото и уникалността, присъщи за събитието. Дали ще си с рокля ала Пепеляшка или маскиран като клоун или коминочистач – също. Важното е да си неповторим, да те забележат, да се откроиш и може би – да те запомнят. Разбира се, няма общовалидно мерило кое е най-добре, особено през последните години, когато табутата се рушаха, а границите между естетика, изискан стил, кич и попфолк-шик все повече се размиваха, преливаха една в друга и в зависимост от финансовите възможности на родители и роднини тяхната ценностна система и светоглед избуяваха в синтезиран вид в деня на бала. Като се започне от облеклото, мине се през возилото и се стигне до купона с роднините.
Да не забравяме обаче, че най-важното от всичките тези неща е самият празник и купона за абитуриентите в нощта на бала. А още по-важно е да нацелиш мярката - балансът между инвестициите във визията и празника в душата, защото често се случва младежите да се прибират разочаровани от това, което би трябва да бъде най-незабравимият им празник. Важно е и колко е стойността на емоциите, които младите влагат в плащането на „данък обществено мнение". Защото радостта от събитието е обратно пропорционална на емоциите, вложени в този данък.

Признавам си, че когато се заех да анализирам темата, малко се стъписах. Защото въпреки, че имам син абитуриент, почти не усетих суетня и суматоха около това значимо събитие. Признавам си също, че през последните две години и моите собствени възгледи за живота значително се преобърнаха и наклониха силно в посока към по-значимите нематериални ценности. Не че и преди не са присъствали в живота ми, но финансовата криза, която май не подмина никого, се оказа онзи лакмус и катализатор, който направи този превес категоричен и необратим.

Така че, когато тези дни с една приятелка се заговорихме за приготовленията около абитуриентските балове – тя има дъщеря, която сега завършва училище, а аз син, установих две неща – първо, колко са различни вълненията при момичетата и момчетата (и определено се почувствах в привилегирована позиция от това, че имам син), и второ, че при нас вълненията бяха не на половината от нейните, дори не една четвърт, а може би една 12-та, една 16-та част от тези, които тя и дъщеря й са преживели.
Ако трябваше да споделя само своя личен опит, този текст нямаше да бъде по-дълъг от три изречения. В средата на март купихме костюм за 146 лв. (намален от 300), малко след това капарирахме риза и вратовръзка – за 75 лева общо и пет дни преди бала набавихме обувките, коланът и бельото. Кувертът за вечерта на бала е 130 лева, а купонът за роднините около 300 лева общо в приличен ресторант-градина. Като го сметна, накрая не опира и до 1000 лева. И със сигурност не е за сметка на качеството. Нито дори за настроението на абитуриента.

Единственото, по което отстъпихме от практичността за сметка на желанието, беше цветът на костюма. Аз смятах, че е по-удачно да е по-тъмен, но пък синът ми беше толкова категоричен, че белият е любимият му цвят и иска да бъде точно с такъв костюм на бала, че отстъпих, защото все пак това е неговият празник и е нормално да бъде облечен така, както той се харесва. Все пак не ми беше поискал да го карам с вертолет, а просто да е с бял костюм.

Като стана дума за превозно средство – колата, с която отидена бала, бе просто наличният приличен роднински автомобил. И това е всичко.

Когато слушах обаче какви са вълненията около една абитуриентка, разбрах че наистина съм била целуната от Господ, когато ме е дарил със син, а не с дъщеря. Защо ли? Ами защото ето какво бях пропуснала и ми е било спестено. Следва автентичният разказ на една майка на абитуриентка.

„Още преди Нова година Петя ми каза, че повечето й съученички вече имат рокли и през декември обиколихме няколко бутика - „Мон амур", „Рошавата гарга" и един на „Витошка". Повечето рокли бяха от старите им колекции и подновихме обиколките през януари", започва разказа си моята приятелка. „В „Мон амур" харесахме рокля за 800 лв. и една за 1200 лв. Тази, която купихме е от ателие „Симон" и е 1800 лева. Много момичета, дори от София, ходят в Асеновград, защото роклите са по-евтини. „Ние сме гледали само готови рокли. Като си харесаш рокля, ако не ти е точна като размер, те ти я стесняват или скъсяват - това става за около две седмици".

Разбирам от думите й, че особено съществен момент при избора на рокля за девойките е, че и във фирмата в Асеновград, и тук, поемат ангажимент да няма друга със същата рокля и обещават, че няма да шият втора от същия модел. Също така записват училището от което си, за да не се повтори роклята.

Всички жени познават усещането да видиш някой облечен точно като теб – дори в ежедневието и съм чувала за дами, които са налитали на бой при такава ситуация, а какво остава да ти се повтори роклята при толкова значимо събитие като абитуриентски бал, когато по презумпция всички трябва да са уникални, единствени и неповторими!

„В бутика ти предлагат", продължава моята приятелка, „да направят и чанта от същата материя, а в някои случаи и обувки, ако предпочиташ да са от плат, вместо кожени. Цените им са между 50 и 100 лева. Ние си поръчахме чанта за 80 лева. После започнахме да търсим обувки. Купихме италиански сандали от Pepina на Витошка за 280 лева. Бутиците предлагат и колиета, но не е задължително да се възползват. Купихме от El grado пръстен за 140 лева пак с камъни Сваровски и синджир сребърен с колие, с камъни Сваровски за 80 лева. Разбира се много важно е и бельото - чорапогащник, специални сутиени в зависимост от модела на роклята.

За момичетата трябва да се предвиди и пробна прическа - за две прически ни взеха 80 лева. Но не ни хареса нито една и пак отидохме - да я боядисат и да пробват друга, записахме си час и при гримьорка. Някои правят и проба за грима. В зависимост от гримьора цените са от 20 до 100 лева. Нашият е около 60 лева. Освен това – козметик около 30 лева, оформяне на вежди - 5 лева. Плюс маникюр - ноктопластиката е над 100 лева, а обикновен маникюр - 20-30 лева.
Някои момичета ходят и на солариум – срещу 14 лева дават 4 жетончета по 4 минути всяко, посещенията са минимум 20.

Допълнително за изпращането в самото училище, повечето от които са на 11 май, се купуват друга рокля, обувки и чанта. В случая роклята е била 200 лева, обувките - 80 лева и чантата - 60 лева. След бала, в друг ден, с класа има втора вечер в заведение и за там също трябва тоалет.

Да не забравяме данданията с колата, която кара девойката или младежа на бала, ако не е кола на някой близък приятел или роднина. Цените за наем са съответно за „BMW 330 2009" - 90 евро, за „MERCEDES S 550 – KLASA" - 325 евро, за „BMW X6" - 180 евро, „MERCEDES CLK" - 130 евро, за „AUDI A8 2007" - 130 евро. В цената се включва наем на автомобил до 5 часа, горива за до 100 км пробег и шофьор.

Трябва да има и фотограф – този паметен ден не може да не бъде запечатан, а някои наемат и оператор.

Така бавно и полека стигаме до купона за роднините. Моята приятелка споделя, че е наела фирма за кетъринг за тържеството и това излязло около 2000 лева за 50 човека - тук влиза наемането на заведението, храната, обслужващия персонал.

Отделна сметка правят кувертите за бала, за дискотеката след това и за бара през втората вечер.

В заключение разбирам, че рокля можеш да намериш най-малко за 400 лева, обувки за 50 лева, прическа за 80 лева. „Ако пропуснеш маникюр, гримьор, кола и събиране с роднини, мисля си, че минимум 800 лева трябват за момиче", завършва разказа си моята приятелка.

Мисля си, че сигурно е прекрасно да можеш да осигуриш на детето си незабравим празник и изживяване. Разбирам порива на всяка завършваща гимназия девойка да бъде за една нощ принцеса–Пепеляшка, още повече, че аз също съм го имала, когато съм била на 18. Но оттогава изтече много вода и аз съм се променила доста – най-вече светогледът ми.

Затова се чудя дали остарявам или просто съм толкова обедняла, че започвам да виждам някои неща в света изкривено? Много пъти през живота си съм била щастлива, че детето ми е такова, каквото е. Но сега, когато стигна по реда си до финала на училищния живот покрай абитуриентския бал, разбрах в колко привилегирована ситуация съм от това, че имам син, а не дъщеря. И то точно този син, какъвто е - като начин на мислене, поведение, житейска философия, същност и ценностна система. Защо ли? Ами защото, въпреки приготовленията и нещата, без които не може да мине един бал, почти не разбрах, че се случва нещо изключително и особено извънредно. Стресиращо и истерично. Просто начинът ни на мислене - и неговият, и моят са такива, че в тях не се вписва ходене по магазините, проби и опити да се намери нещо толкова шантаво или пък толкова скъпо, че да смае света.

Времето което отделихме за избор на необходимото, пробване и обиколка по магазините, може да се измери пряко сили в около 3 часа общо. И не ми е странно, че е така – защото винаги съм го учила да обръща внимание на важните неща, а те в повечето случаи не са материални, противно на логиката, наслагвана в съзнанието ни през годините на прехода, че не се живее с духовност, а и тя трудно ще те засити, ако стомахът ти е празен. Е, съвсем буквално гладни не сме заспивали никога, но от доста неща сме се лишавали, а през последите две години финансовата криза, която не подмина и нас, ни показа, че важните неща съвсем не са тези, които можеш да купиш. Важните неща поникват вътре в теб и си ги носиш навсякъде, където и да отидеш, така че никой не може да ти ги отнеме – а това е хубавото настроение, вярата, че най-хубавото място е там, където си ти и най-добрият празник - този, който ти се случва на теб.

Винаги ми е било досадно да чета, например около 15 септември, редовните статии от типа – колко излиза един първокласник. Тези неща винаги са относителни и зависят от възможностите, волята и желанието на родителите. Няма общовалиден количествен измерител. Нито качествен такъв.

Акцентът и същността са другаде – с какви чувства в сърцето и мисли за бъдещето прекрачваш прага на живота, каква е равносметката от най-важните години, когато си пораствал и са те оформяли, моделирали и направили такъв, какъвто си. И доколко прекрачваш прага със самоувереност и премерена доза самочувствие за справяне с трудностите и предизвикателствата на живота и доколко си концентриран върху моментното изживяване, купона и живеенето ден за ден. Ще е хубаво, ако повечето абитуриенти разберат това, а може би и някои от техните родители, дядовци и баби - ако не преди празника, то сега, след като суетнята е отминала.

Накрая, за да не остане някой с по-различна представа, ще допълня само, че съм истински щастлива – в душата ми няма горчилка, неудовлетвореност, тегоба, произтичащи от различията при сравняването с другите. Защото животът е прекрасен, когато с детето си, с най-близките си хора си в хармония и единомислие, когато от разговорите ви се поражда положителна енергия, която ви зарежда и няма противопоставяне, безумни спорове и война между поколенията.

В моя случай нещата са такива, затова не ми остава нищо друго, освен да кажа благодаря ти, Тони. Благодаря ти за това, че те има и че си такъв, какъвто си – че не предаде нито моите очаквания, нито себе си. А на всички абитуриенти пожелавам да следват мечтите си с попътен вятър и непресъхващ устрем.