Сред толкова фалш наоколо, често се питаме - аз истински ли съм?

Сутринта, плащайки на касата в магазина, касиерката прие банкнотата, но ми върна монетата от две евро.
"Фалшива е!", каза тя и я сравни с другата, извадена от мен. "Вижте, има разлика в цвета". Загледах се. Уж еднакви, но не съвсем. Вместо да използвам и двете, едната остана непотребна и отбеляза минус в разпределението на ресурсите ми. "Имам вече навик", оправда се касиерката, когато видя намусената ми физиономия.

Да, мен ме бяха излъгали, но ако лъжата продължи с моя помощ да се върти из деня все едно че са й поникнали крила? Крила от моята благословия!

Светът обаче не спира да те мачка. Надсмиването му е неговият начин да покаже надмощието си.
Светът си измисля други правила и те бута да ги приемеш и изпълняваш, да си част от фалшивите му сметки.
Ако в магазините бдят строгите очи на касиерките, навън, сред хората, кой да те упъти къде е истинското и къде измамното?
Обикновено всеки си има един верен компас в сърцето. Усеща подхлъзването или недобронамереността, улавя вибрациите на лошотията, излюпваща се от черупката си. Чуваш отвътре гласа: Стоп и се спираш. Замисляш се. Денят е кръстопът. Пътища в различни посоки, с разни превозни средства. С много познати или с малко приятели.
Обикновено получаваме шамари и рани, наместо татуировки по тялото си. Страдаме, че сме били искрени и доверчиви. Укоряваме се, че не сме разпознали двуличието, маскрано в лицето отсреща.
Фалшиви монети, фалшиви хора...

Денят е дълъг и непредвидим. Уроците сладки или без лъжичка захар.
Можеш да се ядосваш, да пееш, да загърбиш станалото.

А ти истински ли си?

Материалът не участва в конкурса за разпределението на месечната награда