Съседите, карнавалът, маслините и още нещо

Пътуваме към Кавала, Гърция. Прелитат покрай нас маслинови дървета. И млади, и стари. Маслиновото дърво дава плод 500 години! Колко поколения са това? Засаждаш маслина и 6-7-8 поколения твои деца берат от нея. Това си е съкровище на своя земя, затова и трябва да остане с векове свободна.
Прелитат покрай нас църкви, църквички и параклиси. Гърците са силно вярващи християни. Именно вярващи, а не религиозни. Вярващият човек знае, че душата му е безсмъртна, затова и не се страхува от смъртта и се бори докрай, до смърт. Ето така си обяснявам безкрайната борбеност на гръцкия народ. Атеистът се страхува от смъртта. Много. И не му се ще да се бори.

На 25 февруари бяхме в Кавала. Карнавалът беше към своя край – започнал е от 11 февруари. По всички площади на неголемия град се готвеха за вечерните концерти. Старите тесни улички около църквата „Св. Николай"бяха украсени с гирлянди от пъстроцветни знаменца и навсякъде гърмеше латиномузика.
Няколко възрастни мъже носеха под мишница хвърчила. Един от тях ни обясни радостно възбуден нещо на гръцки, сочейки гордо хвърчилото си. Нищо не разбрахме, естествено. Това не попречи да сме щастливо усмихнати и от двете страни.
Чайки и гларуси прелитаха над тази суматоха и си говореха оживено. Моят приятел спечели баса – наистина имаше цъфнали дървета. И той си получи заслужено рицината.

Всички заведения бяха пълни, особено по крайбрежието. Умните гърци успешно са си решили проблема с пушачите. Навсякъде в затворените помещения пушенето е забранено. Но пред всяко те са направили второ с прозрачни ограждения от полиетилен, с отопляващи фенери за всяка маса, топло, уютно, въпреки че имат 1-2 месеца зима. Покривът на тези заведения за пушачи е като щора – щом не вали тя се събира и ти си вече на открито.
Сядаме в едно такова кафе, а пред нас се е ширнало Бяло море – тихо, ласкаво, сребристо. В него амфитеатрално се оглежда старият град с крепостта и паметника на Мехмед Али.

Време е вече за карнавала. Обличаме се в автентични български носии /още от баба ми/ и тръгваме към зоната с гирляндите. Намираме си симпатичен ресторант с още по-симпатичен сервитьор, където има риба. И започва купонът...
Младичкият хубав сервитьор искрено се забавлява с нас – с нашия външен вид и танци, и разговори. Оказва се, че карнавалът ще мине по съседната улица. Молим го да ни запази масата с консумацията и ще се върнем отново. С много смях момчето опакова риби и вино във фолио:
- Заради котките!

И ние отиваме в центъра на вулкана. За съжаление гърците, макар и стотици и много интересно маскирани, не танцуват. Танцуваме само ние и се присъединяват българите от нашата група. След като сме изморени и жадни, се връщаме при нашето вино. Всичко е непокътнато.
Продължаваме салсата на тази чудна карнавална музика и в кръчмата. Неколцина гърка не устояват на нашия ентусиазъм и се включват. Случайно по същата уличка минава старецът, който беше много горд с хвърчилото си през деня. Оставил е хвърчилото вкъщи, но ни разпознава, в прекрасно настроение е пак, прегръща ни и заиграва с нас.
Още ни гложди загадката с хвърчилата, когато се прибираме, затова разпитваме момчето на рецепцията.

Началото на шествието отбелязваха огромни иронизирани фигури на гръцките политици, наведени пред европейското знаме. И цялото това шествие вървеше по килим от 100-еврови банкноти. Бутафорни, разбира се. Но внушението беше ясно.
Посетихме и етнографския музей в Ксанти. В стара, добре запазена къща от началото на ХХ век, с много богата експозиция, възстановка на възрожденския бит и развитие на темата през началото на градския.

Тръгваме си обратно за България. И ето ги пак маслините. Живи паметници, жива история на по 500 години. Няма ги у нас дори мъртвите паметници на по 50 години / от соцпериода например/. Затова в Гърция историята вибрира около теб като живо същество. Сугестира те и те привлича.

И ние пак плануваме пътуване нататък...

снимки авторът