Като всеки истински конкурс и конкурсът за Дядо Мраз предявяваше строги изисквания. И въпреки това кандидати се явиха в изобилие. (Изглежда бяха видели и очарователната Снежанка!...).

Отпадаха кандидатите като ледунки при затопляне.

Остана един-единствен. Снежнобели коси. Дълга брада. Жизнерадостен поглед. Достолепна осанка.

- Ето го! – реагира журито, явно представяйки си как кандидатът би изглеждал в подходящи одежди.

Тогава дойде ... кадровикът.

- Възраст – сто тридесет и осем години – прочете той, взирайки се в подадените от кандидата документи за участие в конкурса.

„Невероятно!" „Изумително!" – чуха се спонтанни възгласи от страна на журито.

- Освен това – направи пауза дошлият – по пряка линия кандидатът е дядо на Снежанка.

„Възхитително!", „Идеално!", „Попадение в десетката!" – прехласнаха се пак от страна на журито.

- Именно това е и причина за отказ. Утвърдите ли го, всички ще помислят... – не дорече кадровикът и снизходително огледа един по един журиращите.

Нямаше как – съгласиха се.

Така отпадна и последният кандидат за Дядо Мраз. Затова обявиха нов конкурс. Този път за Дядо Коледа. Нека мъкне чувала сам!

... А ако все пак по земята в края на годината срещнете разнолики дядомразовци, придружени от Снежанки, знайте, че и едните, и другите са... аматьори!