Семейна традиция, като при повечето семейства – заедно сме, независимо от желанията. Всеки тайничко иска да изненада другите, пъхнал необявен и нечакан подарък под дрехите в гардероба.

Наближава полунощ.

Често хвърляме по едно око на часовника и чакаме играта да започне. Всеки си има план, в кой момент ще пъхне подаръците за другите под елхата, как ще възкликне – „А, ми той дошъл!" И тем подобни щуротии.

Дванадесет. Мъжете – голям и малък, слизат по традиция пред летаргичния ни жилищен блок да подготвят празничната канонада, а ние – жените, голяма и малка, започваме трескаво носене. Плик за този, плик за онзи, изчакваме се – да няма засичане в коридора, че току – виж си съзрял някое ъгълче. Готово.

Слизаме минутка преди да настъпи Коледа. Фотоапарат – мигът е важен, плоско шише, няма как, що за празник е без глътка и „Наздраве!". Сами сме, сякаш целият градец спи. Възмутително – преди Коледа. Е, ние си гърмим, поздравяваме се, сякаш не сме четирима ентусиасти, а поне стотина пийнали веселяци. Какво от това? Следваме сценария, оня – ненаписания коледен сценарий, който всеки от нас знае наизуст и носи в сърцето си.

След благопожеланията, се връщаме вкъщи. Почти не се изчакваме. Захвърлили обувки в коридора, втурваме се и всеки открива онова, което е очаквал под коледната елха. Въпреки това, следват толкова възторжени възклицания, благодарности и целувки, ще речеш, че ни е за първи път. За първи е, тази Коледа, тя е неповторима. Знаем си, ще има лека промяна в развитието на действието, все един се е погрижил за това. Да, не сме излъгани - дъщерята. Тази наша дъщеря, способна да те затрие, да не можеш да преглътнеш от обида и в същото време да те изненада с най – неочакван жест.

Нахлупва новата си космата шапка с дълги уши, възхищава се на образа си в огледалото, а после обявява: „От мен – прекрасно вино, за моментална семейна консумация, трудно го намерих, две бутилки Перие - да опитате! А от вас?".

„От нас, отвръща съпругът – тънко нарязана пастърмица!"

Седим, отпиваме и знаем, чудото не е свършило. То едва сега започва, раждайки се в топлата уютност на нашия дом, в елхицата с проблясващи играчки, в омиротворените ни души. Благодарни сме за тая нощ, в която отново сме заедно.

И така... до следващата Коледа.