КОНКУРСИ

СТАНИ ЧЕТЕН АВТОР - Ние задаваме темите, вие ги реализирате, а награда се дава всеки месец.

Публикaции в конкурса Коледна Магия до момента - гласуването продължава до 19 януари

 

Информационен бюлетин

Игра НАМЕРИ

Ключовата Фраза НАМЕРИ и всяка седмица награда-изненада СПЕЧЕЛИ!

Анкета

Одобрявате ли българската банкова система?

Как да разкажа България
животът - фамилия
Мирослава Аргирова   
сряда, 11 януари 2012 г. 11:14ч
Посещения: 489

Чакам ви напролет у дома

На лондонската гара младо момиче ме попита от къде идвам. Със сълзлива усмивка й отговорих – от Източна Европа. Защо се появи този срам у мен и до днес не мога да си обясня. Та аз не идвах просто от Източна Европа, аз идвах от мястото, където птици, мечки, влечуги, котки, хора и кучета живеят хармонично. Идвах от място, на което да се изкъпеш гол в морето все още не е престъпно. На моето място съседите се познават и са по- близки и от роднини даже. Споделят, поклюкарстват, поскарат се, а вечер заедно си пият ракията.

В моето закътано парченце плодородна земя се раждат невероятно вкусни домати –

кърваво червени, сочни и огромни. Че само домати ли, ами какъв пипер, моркови, дини и пъпеши... цяло лято в селата мирише на вкусна салата. Нормално е на място като това да се раждат такива плодове. Те целогодишно изхранват децата ни. О, децата ни! За огромно съжаление, такива деца другаде не се раждат- невероятно красиви, изписани веселурковци, палави и будни, умни и изобретателни. Те са живи ангелчета, слезли от небесата, затова ги кръщаваме и в църквите, за да благодарим на Господ за безценния подарък.

В моето кътче земя, в което има високи и ниски, широки и дълги планини, има топло и чисто море, кристални езера. Има и вече луксозния за Запада-чист въздух.

Господ подарява на любимата страна такъв огромен букет от рози, че тя прави парфюми и уханни масла от тях.

  Да, това е мястото от където идвам

Трябваше да й кажа на англичанката! Дали не мога да я догоня, за да й разкажа за песните ни, полетели в космоса. За обичаите и обредите, на които и до днес ни учат мъдрите ни баби. Ами ако успея да й разкажа и за Левски, сигурно ще ни завиди. Решена съм вече, ще й прочета едно стихотворение на Ботев, нищо че не знае езика ни, аз ще го прочета толкова изразително, както само нашите учителки могат да ни научат да рецитираме.

А може би трябваше просто да й кажа България... осем букви събрали величието, великолепието, любовта на един смел народ. Думичка, пропила се през времето не със страдание, а с отдаденост... аз май изобщо нямам работа на лондонската гара.

Вие също нямате работа на тази гара, чакам ви напролет у дома !!!

Коментари  

 
0 #6 sonial 2012-01-12 10:50
Човек е това, в което вярва.
Цитиране | Докладвай на администратор
 
 
+1 #5 Костадинка 2012-01-11 22:25
" .... Аз знам, Българио, аз знам, че друга няма като теб...." Веселин Маринов
Цитиране | Докладвай на администратор
 
 
+3 #4 istinof 2012-01-11 20:35
в семейството ми изпълняваме ежегодно - посещение на други страни и народи.по този начин определено човек се обогатява нематериално......затова си позволявам да споделя нещо по темата.действително с топли цветове е описана нашата родина.сгъстените примери са повечето актуални.но виждайки,познав айки сегашната реална българска действителност ,написаното на моменти ми звучи малко рекламно.описана е сякаш една друга българия,която е била такава.нека бъдем честни-та ние точно сега сме тръгнали по пътя на държавите с големите гари.и то във духовната,матер иалната и житейска сфери на живота.е,някъде много високо в планината и много далече от града има още подобни запазени истински български кътчета.за тях с охота ще ни разказват останалите малко на брой възрастни жители на тези места.ДА ЖИВЕЕ БЪЛГАРИЯ.
Цитиране | Докладвай на администратор
 
 
+4 #3 Канария 2012-01-11 14:37
Понякога трябва да пътуваме за "някъде", за да можем да разкажем на "някого" за цялото това великолепие, което ти описваш Мим:)
Цитиране | Докладвай на администратор
 
 
+4 #2 Росица Янакиева 2012-01-11 12:25
....да.....и аз май съм на "една гара"...
е, не точно Лондонската, но пак една гара на Запад.....Аз обаче нито веднъж не съм премълчавала името на моята страна.Даже напротив - винаги с известна доза гордост съм заявявала:"Аз съм от България".Реакциите са били различни - понякога пренебрежителни , понякога снизходителни , но се случва и с любопитство да отговорят.Най-щастлива се чувствам, когато някой отвърне:"О„ България!!Аз съм бил там! Много красива страна"!
И може би точно ние сме хората, които чрез нашите разкази, чрез нашето поведение можем да предизвикаме желание у западняците да опознаят нашата страна и нашия народ.вероятно след това ще имаме удоволствието по-често да чуваме израза"О, това е една прекрасна страна!"
защото България е наистина ПРЕКРАСНА!
Цитиране | Докладвай на администратор
 
 
+3 #1 Теодора 2012-01-11 12:22
УНИКАЛНО !!! НАСТРЪХНАХ...
Цитиране | Докладвай на администратор
 

Добави коментар

Ако пишете на кирилица, по-лесно ще ви четат.

Защитен код
Обнови


Подобни статии:
По-нови статии:
По-стари статии:

Последна промяна от сряда, 11 януари 2012 г. 22:21ч